МОРАЛ, ЕТИКА И СЪВЕСТ: ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ОСНОВИ НА ВЪТРЕШНАТА ОТГОВОРНОСТ
DOI :
https://doi.org/10.29114/ejtuv.vol1.iss3.71Ключови думи :
морал, етика, съвест, морална идентичност, отговорност, вина, срам, емпатия, СвръхазАбстракт
Настоящата статия разглежда морала, етиката и съвестта като взаимосвързани, но концептуално различни аспекти на психичното функциониране. Моралът се анализира като система от ценности, норми и представи за допустимо поведение, етика- като критическо осмисляне на основанията на тези норми, а съвестта- като въртрешен регулативен процес, чрез който личността оценява собствените си намерения, действия и последствията им за другите. основната теза е, че моралното развитие не се изчерпва с усвояването на правила. То предполага постепенно преминаване от външно подчинение към интернализирана отговорност, морална идентичност и автономна преценка. Анализират се ролята на семейната социализация, семейната емоционална регулация, темперамента, емпатията, вината и срама. Разграничават се зрялото морално съзнание, което подпомага признаването и поправянето на причинената вреда, и наказващата псевдосъвест, организирана около страх, срам, и зависимост от авторитет. Включени са психодинамичните концепции на Свръхаза и Сянката, без те да се отъждествяват с емпирично установените компоненти на съвестта. Предлага се интегративен теоретичен модел на прехода от външната морална норма към вътрешната отговорност. Статията има теоретико-концептуален характер и очертава насоки за психологическо консултиране и бъдещи емпирични изследвания.
